Кажи ми, когато захарта ти е достатъчно, успя ли да прекалиш с вредната сладост в живота си?
Точно като кафето, към което съм пристрастена, така и към живота – колкото и да горчи, колкото и лъжлива сладост да слагам в него. А и кафето и живота става безвкусен, някак от прекаляването с него се губи смисъла му. Та за какаво в крайна сметка ти е нещо, от което нямаш изгода? Така е и с думите – и пак между кълбата от цигарен дим пускаш шега, смееш се и пак ти омръзва...