Благодаря ви много! Зинка, и на мен ми се струва, че това е отговорът.
---
Гората направи си примки от клони
да хване лъчите, но няма, уви,
толкова фини и толкова сложни
за Слънце пригодни вълшебни стени.
Опита с поклони, наостри се даже,
повика ветреца и птица дори,
но няма и няма следи от фотони,
поспрели при нея. На заник върви...
Но ето, листата, които лежат
и нищо не искат, и сякаш че спят,
отблясъци медни събират, и светят...
Защото си знаят езика вълшебен,
на който от ранната пролет до есен
със Слънцето спорят и пеят му песен,
а то ги целува, танцува, рисува...
Сега се прощават и... идва забрава.
---
А това е опит да отговоря на въпроса на Кадир.
пак ще кажа,че се възхищавам на умението ти да откриваш красотата в обикновените и незначителни на глед неща.Поздрав и пожелание за весело изкарване на празниците!