Jun 30, 2016, 7:54 AM

Към себе си (По залез)

3.4K 2 24

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стефанов All rights reserved.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов

 

Comments

Comments

  • По гърба на морския дракон...
    Пътуване към себе си по залез!Красиво и философски осмислено!
    Специални поздрави,Ицо!
  • Снимката е много добра! Колкото до стихотворението - боговете няма какво да ги коментираме.
  • Прочети книгата на Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Съгласна съм със Светла!
  • Красота!
  • Разкошно!

Editor's choice

За риба 🇧🇬

Доби