Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Кървави макове
Зората разчупва оковите мрачни,
лъчите подскачат по бялата длан.
Сълзите ти чисти - довчера прозрачни
обагрят се в пурпурен блян.
По стъпките крачиш на своите мечти,
под твоите боси, ранени крака,
от кървави капки потекли сами
се раждат рубинено-тъмни цветя.
След тебе с кръвта ти остава пътека
но ти продължаваш към своята любов.
Изтича в цветята, изтича, но нека
ти следваш в сърцето си тънкия зов.
Зората преваля и тебе те няма,
кръвта е изтекла по земния под,
но всички ще помнят душата засмяна
на хиляди макове дала живот.
(PS: не знам кой е автора на стихотворението)