Дъжд, вятър, студ, тракащи зъби и безчувствени ръце...
След дългия път, който бихме до Tour Montparnasse, се качихме на панорамната тераса, за да направя няколко снимки на нощния Париж. Мислех си, дано утре все още да мога да си стоя на краката след това убийствено обикаляне целия ден (очакваше ни пътуване до Версайския дворец).
59 етажа, 209 м височина, ветровитата обстановка изискваше страхотни усилия, за да се задържи човек на краката си. Очите ми сълзяха, ръцете ми трепереха, а приятелят ми ме придържаше, да не би случайно да бъда "отнесена от вихъра" или най-малкото да ме метне през парапета...Ама каква снимка стана...
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Интересно е, че на всеки кръгъл час хиляди малки светлинки разпръснати по цялата Айфелова кула започват да блестят като звезди за около 10 мин, затова на тази снимка цялата кула е излязла като един голям силно осветен обект, а в действителност това са малки пресвяткащи лампички...
Аз самата бях хвърлена в шах като свалих снимката от дигиталната камера на лаптопа ми. Снимката е правена през март от панорамната тераса на Тур Монпарнас (60 етаж) и (можете да си представите)ветровете там горе са така върли и студени, че едва си стояхме на краката. Всички останали снимки станаха страшно мътни, само тази оцеля. Заради роматичната й и топла атмосфера я нарекох "Сърцето на Париж".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.