Dead`Silence (Мария Аббас)
388 4966

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

"Малък и Велик. . ." 

© Мария Аббас All rights reserved.

Comments

• Dead`Silence (Мария Аббас)

  2009-06-04T20:40:24+03:00
  Шапчице, благодаря
  Аз не карам никого да ме харесва, но.. всеки има свое виждане. Радвам се, че сподели с мен какво мислиш. Сайтът е изпълнен с красиви, цветни снимки. Но това съм Аз. И така мога да снимам. По този начин чувствам.
  Симо - красиво!! Помниш.
  Благодаря на Всички.
• ico10 (Христо Стефанов)

  2009-06-04T14:22:03+03:00
  Да... силна емоция!!!
• OtKrOvEni3 (Милкана)

  2009-06-04T12:13:30+03:00
  Има емоция!
  Усетих я!
  Усмивки.
  
• Paur (Симеон Дончев)

  2009-06-04T11:00:39+03:00
  Не питай къде е Морето,
  което лети
  Морето е всичко което
  си целия ти...
  
  http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=58955
  
  ...аз сънувам дъждовния плаж
  там е моят живот,
  моят странен и единствен
  словесен пейзаж...
  
  До дъно преобърнахме морето
  със пръсти, посинели от тъга
  
  Мислех си с пътуващ глас
  че съм сам - и вечен.
  Лъжех - а не знаех аз -
  че съм - малък и далечен.
  
  Не е измислица морето
  и щастието съществува!
  
  
  О, ще изрежа на скалата сива
  главата ти, косите разпилени...
  Да знаят колко си била красива
  жените неродени.
  
  Без монолози - пози и лъжи.
  И както в твоите дървета
  хлорофила -
  това което ми е дадено не ми
  принадлежи -
  принадлежа му аз със страшна
  сила.
  
  Не на площадите - а в нашите души
  Тя - Свободата - се изгражда и руши
  
  Какво, че той не знаеше да плува?
  Ний вярвахме, че ни спасява той.
  
  
  Не си ти по-могъща от кокичето -
  сестричето ми нежно по съдба
  
  Подобен на жътвар - със плащ
  захвърлен, с мозък треперещ -
  рисува той... Какъв абсент!
  - Здравейте, господин Винсент!
  Но вий сте трескав! Много слаб...
  - Как трескав? Аз рисувам хляб!
  
  И не зная защо, но не мога
  да приема, че всичко е просто
  акробатика някаква в тъмни
  и самотни квартири. Самотна
  и звънтяща възбуда, с която
  ме измамва коняка...
  
  Ах, колко дълго, дълго сме живели
  на сцената в различните спектакли!
  Кога луминесцентните кристали
  заместиха маслинените факли?
  И ти - красива в техните сияния -
  дойде при мене като от безкрая -
  за щастие ли, или за страдания
  - не зная!
  
  ...хвана ме. помня го.обичам думите му.
• xamap (Хари Марков)

  2009-06-04T10:04:47+03:00
  Еех морето...
• azura_luna (Петя Стефанова)

  2009-06-04T09:39:49+03:00
  Самота,тишина и студено... Поздрави за снимката!
• yotovava (Валентина Йотова)

  2009-06-04T09:38:55+03:00
  просторно... обичам, когато валят.... слънчеви лъчи.... има едно особено настроение тогава... призрачно...