Шапчице, благодаря Аз не карам никого да ме харесва, но.. всеки има свое виждане. Радвам се, че сподели с мен какво мислиш. Сайтът е изпълнен с красиви, цветни снимки. Но това съм Аз. И така мога да снимам. По този начин чувствам. Симо - красиво!! Помниш.
Благодаря на Всички.
...аз сънувам дъждовния плаж
там е моят живот,
моят странен и единствен
словесен пейзаж...
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга
Мислех си с пътуващ глас
че съм сам - и вечен.
Лъжех - а не знаех аз -
че съм - малък и далечен.
Не е измислица морето
и щастието съществува!
О, ще изрежа на скалата сива
главата ти, косите разпилени...
Да знаят колко си била красива
жените неродени.
Без монолози - пози и лъжи.
И както в твоите дървета
хлорофила -
това което ми е дадено не ми
принадлежи -
принадлежа му аз със страшна
сила.
Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши
Какво, че той не знаеше да плува?
Ний вярвахме, че ни спасява той.
Не си ти по-могъща от кокичето -
сестричето ми нежно по съдба
Подобен на жътвар - със плащ
захвърлен, с мозък треперещ -
рисува той... Какъв абсент!
- Здравейте, господин Винсент!
Но вий сте трескав! Много слаб...
- Как трескав? Аз рисувам хляб!
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка...
Ах, колко дълго, дълго сме живели
на сцената в различните спектакли!
Кога луминесцентните кристали
заместиха маслинените факли?
И ти - красива в техните сияния -
дойде при мене като от безкрая -
за щастие ли, или за страдания
- не зная!