Потърси в догорелия залез пътека за двама ни.
Да опърлим нозете си с въглени в нощен котел.
Там се гонят мечтите ни - вечерно диви и пламенни,
нарисувани бурно от вятъра с жар-акварел.
Потърси в догорелия залез кандило за криптата
зад която са скрити най-светлите думи за нас -
тези силни копнения, сякаш луни неизсипани,
за които не стига дъхът в онемелия глас.
Потърси в догорелия залез надежда за утрото,
осребрило косите ни с пръски лазурна роса.
И след будната нощ за сърца, премалели от лутане,
да сияят зениците в сини от зов небеса.
Потърси в догорелия залез идея за смисъла -
всичко в нас си е струвало - даже до сетния миг.
За души-лунатици, родени от късчета искреност,
всеки залез е изгрев, и всяка искрица - светлик.
Мила приятелко, днес ти написах 100 шестици, така че чувствай се пълна отличничка, нали знаеш, че съм ти фен!!!