При Дойран града голяма

Какъв е спомен станало
При Дойран града голяма (2)
Със 34 Троянски полк.

Много са момци паднали
Най-напред падна ротния (2)
Момците много викаха.

Я ставай, ставай, командир
Че ротата ти избиха (2)
Наполовина плениха.

Не мога момци да стана
Френски ме куршум прониза (2)
От лява страна в сърцето.

Я чуйте братя да кажа
В отпуска кат си идите (2)
Ловеча като стигните.

Майка ми ще ви посрещне
За мене ще ви попита (2)
А вие братя кажете.

Син ти го бабо оженихме
За една мома македонка (2)
За черна земя Дойранска.

Гробът му бабо изкопахме
До сама града Дойрана (2)
До Дойранското езеро.

Вълните кат се вълнуват
От Дойранското езеро (2)
Те ще го бабо приливат.

Че ти си бабо далече
Не можеш да го приливаш (2)
Приливаш още оплакваш.

След това братя кажете
На мойто първо ми любе
Веч писма дами не пише
И ситни сълзи не рони.

Че аз съм паднал загинал
За наша мила Родина
И тука вечно ще седя
Границата ще да пазя.

Но нека да помни да знае
Че и то е любе имало
Но той е паднал загинал
Заради наша Родина.

„При Дойран града голяма” – песен на загиналите от 34 –и Троянски полк в Първата Световна война. Съчинена на фронта. Изпята от Величка Присадашка на 79 г. от гр. Угърчин.Записала Яна Колева от Плевен.