По почвата лежат невидими граници, прецизно разграфени парцели и милиони километри бодлива тел.

Никой не може да обясни на цветята, че са поникнали в погрешна територия. И никой не може да обвини природата, че не е спазила човешките правила, защото за нея важат други закони.

Но винаги, когато човешките интереси са „застрашени” от нещо природно, неудобно, тогава хората стават безмилостни. Поставят граници, изпепеляват поляни, убиват видове. Следва време на опустошение и милиони километри бодлива тел.

Мислено проследявах поредния километър и тогава я открих. Тази, която бе победила границите… Израснала, без значение от коя страна и въпреки острите нокти на прецизната човешка география.

Теменужката надничаше над своя палач и даже се усмихваше. Защото в нейната крехка същност е заложена любов…а в бодливата тел има само милиони километри омраза…