Този Чико беше много ревнив, интелигентен и общителен. Казваше си името, "водичка иска пие Чико", "какво пише тука" и още много отделни думички... Умря внезапно от емоционално пренапрежение - влюби се от пръв поглед в Пипи, женско папагалче, и два дни не преставаше да й пее, да говори всичко, което беше научил. На третата сутрин го намерих ... Страдам за него, като за близък приятел.
comeon,
Ами не съм сигурна, че не знаеш защо...
Аз обясних и от всичко, което се е коментирало под това пуснато по изключение фото от админ, както и неговото отношение към качествата на фотото, говорят достатъчно...
А ако не знаеш, няма как по-деликатно да ти го обясня... а може би няма смисъл...
Много е тежко, когато загубиш нещо найстина скъпо.. Много съжaлявам за съдбата на малкото папагалче, явно е било едно много интелигентно и чувствително животинче.
Много добре те разбирам! И аз имах птица, с която си говорехме и ходеше след мен като кученце дори навън и когато я загубих страдах много и още не мога да я прежаля, макар че минаха няколко години!