Напролет ще ви видя ли отново,
мои лястовички,малки,гласовити?
Лятото ни чуруликахте чудесните си песни
дните ни задъхани с вас бяха и приятни и по-лесни.
Есента пак ветровито чука на вратите
и някак тъжно и самотно е вече в душите.
Ще ви чакаме сладкопойни черно-бели птици,
да кацнете на стълба електричен и многото жици? Не забравяйте родното гнездо в двора под родната стряха
където доста хора,дори и котаракът черен остаряха.
Вие и димитровчетата след бурята страшна оцеляхте.А ние ви се радвахме как живи и здрави от тук отлетяхте...