Видях два прегърнати бука в гората,
прегърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата –
столетия пият любовний нектар.
О, буки, - казах им - вий тъй сте прекрасни:
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат прегръдки ви страстни,
целувка ви жежка и смърт не дели.
Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът...
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?
Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
Ил клетви любовни – кажете, да знам?
Презрително буките пазят мълчанье.
И още по–силно прегръщат се там.