Свърши се. Няма вече жълти книжки на позора и безценни извинителни бележки по левче. Вече не съм ученик, това е първата голяма стъпка към свободата. Втората е пенсията (цензурирано). Нямам търпение...
Ех... защо го хвърляш тоя бележник? Пази го, там са записани спомените от даскалото. А споемните,каквито и да са те, винаги ти въздействат по един или друг начин!
МНого добре замислено.Описанието е убиец,но можеше да се постараеш малко повечко сякаш...
незнам дали е първата голяма стъпка към свободата,но определено е към перипетите на живота и отговорността!