Вие, фотографите не правите ли по 20, 30 кадъра, а не пет, да речем?
Напълно съм съгласна за усета, таланта и науката. Защото крайният продукт, едната единствена снимка, която виждаме ние, е ниво. Както и при другите изкуства, впрочем.
Харесват ми снимките ти, Сенд.
Пейзажът, портретът, дори снимането на цветя, са мимолетни състояния, затова се казва, че фотографът улавя мига. Зависи от светлината, композицията, обектите, какво ще се заснеме и как ще изглежда, обикновено няма много време за мислене. Тук на помощ идват опитът и фотографският късмет, но при снимането разчиташ на усета и интуицията, и на знанията, на подсъзнателно ниво. После, при обработката, пред компютъра, тогава се включва разумът и започваш да анализираш, и да се чудиш, защо си го щракнал така, а не онака.
Но усетът може и да подвежда, защото е базиран на емоциите и въображението, докато разбирането е на рационалното мислене.
Имаше неща, на които се възхищавах и дори удивлявах, защото ги приемах по усет, докато не научих как са направени. Тогава разбрах как съм се подвеждала сама в незнанието си.
Напълно съм съгласен Сенд, талантът е онова, което прави човека добър в творческите му изяви в някакво направление, науката обаче ни помага да разберем по-добре нещата, които наблюдаваме в природата.