"Като сянка стои край променящите се брегове на света... Видяхте ли? Затова се моли на слънцето, да изпепели всичкия този страх.Целият свят. Тя се пита.... Как може нищо в природата да не се променя, когато така необикновено са разбити......."
Като идея ми хареса.Не ми хареса обаче колко е осветено небето в заден план - направо там ми се лепна вниманието и все ме гложди.Сцена като тази би изглеждала страхотно в HDR варянт.