Созопол. Град изпълнен със спомени. Град на мечтите. Разхождахме се заедно със Синеочка, когато го видяхме. Карикатуриста. Решихме, че ще бъде добър спомен. Нарисува той Нея, а после беше мой ред. И тогава се появи Тя. Черна и елегантна. Като истинска дама. Истинска красота. Не се сдържах и извадих апарата. Тогава Карикатуриста вдигна глава, и като видя изражението на лицето ми, каза:

- Да не би мойта приятелка пак да е дошла, кацнала на шапката ми?

Когато излязох от унеса си, вече бяха минали 20ина минути...