Вечерница
© Николай Шопов All rights reserved.
Apr 21, 2013, 9:53 PM
Comments
Comments
-
Anita765 (Ани Монева):
Нямам навика да пиша някакви големи послания и да обяснявам себе си около снимките ми. Случва се много рядко и почти никога. Оставям кадрите да говорят на техния език. Сякаш, ако дам посока на мислене 90% от хората не се отклоняват от нея. А така всеки си мисли неговото, дори това понякога да е лишено от своемислие. -
Не, не си се вкопчил никъде. Просто разказваш, а това те прави интересен автор. Например мъглата метафорично може да е символ на лутане, може да е символ на това, че искаш да изтриеш нещо, спускайки я, може да е символ на състояние в което си спомняш... всичко зависи от детайлите в нея. Това поне мен ме кара да се замисля и да се попитам защо пък точно това и по този начин е снимано...
Така, че разказвай.
В противен случай ще бъде само една снимка на нещо видяно. Колкото да е качествена и красива, тя е пресъздаване на видяното. В другото е вложена душа. -
Anita765 (Ани Монева):
Харесва ми какво е казал учителя. И ти си на прав път. Най-често човек се опитва да снима това, което е вътре в него. Моите настроения много често са свързани със самотата. Има обработка - да, но и необработения кадър внушава всичко това не по-зле от обработения. Може би прекалено много съм се вкопчил в този трамплин - самотата. -
Премина от сивкавото, сивкаво-синьото, през нюансите на лилавото, докато стигнеш до наситено лилавия цвят. Интересно съчетание се е получило със зеления фон. Предполагам, че фона има доза обработка.
Някога учителят ми по рисуване в школата, казваше, че лилавото е цвета на самотата (всеки носи своята самота в себе си), но е интересно как достигаш до този цвят. Може би всичко е отражение на душевни състояния. Може би не съм и права... Но така си мисля. Още повече в снимките ти присъства само дърво (примерно), сама сграда, сами пейки, сякаш има някаква тъга...
Разсъждавам си, не ми обръщай внимание.
Не е задължително да е вярно. -
