Много философска фотография. И на мен ми направи впечатление, че насреща е пропаст. И така - напред, към светлината и пропастта, или назад, към тъмнината и сигурността?
Диде, хората са обърати навън. Снимката е правена миналата есен без никаква идея. Снимам всичко, което почувствам идентично с вътрешната ми същност. Всичко,у на което се възхищавам. И представа си нямам от фотография. Още дори не съм си разучила функциите на фотоапарата.
Даже се заформи загадка..Силуетите с лица към пропастта ли са обърнали или към фотографа? Аз много се зверих и така и не достигнах до категорично убеждение! Успех на вас!