През нощта я обвиват мъглите,
през деня ветровете помитат
и последните нейни листа.
Край стъблото й мръзне пръстта
и дъхът на живота замира
Само тя, разцъфтяла събира
в прелестта си дестетки очи
и едничка в лехата мълчи.
Само тя, закъснялата роза,
се усмихва на вятъра грозен.
