През нощта я обвиват мъглите, през деня ветровете помитат и последните нейни листа. Край стъблото й мръзне пръстта и дъхът на живота замира Само тя, разцъфтяла събира
в прелестта си дестетки очи и едничка в лехата мълчи. Само тя, закъснялата роза, се усмихва на вятъра грозен.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
много ви благодаря за коментарите,знам, че вече съм публикувала няколко подобни снимки,но белите рози,покрити с малки прозрачни,нежни капчици са ми слабост.Ще се постарая да разнообразя И пак,благодаря
Александра, първо искам да те поздравя за стиха! После - за поредната превъзходна фотография на (из)рОс(е)на Роза
Единствено бих те посъветвала да разнообразяваш "моделите" си повече, защото имаш потенциал и експериментирайки ще откриваш нови неща за себе си и ще ставаш все по-добра! Успех!
--
ПП: Съзнавам, че розите с тези деликатни капчици са ти страст, но... все пак
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.