През нощта я обвиват мъглите, през деня ветровете помитат и последните нейни листа. Край стъблото й мръзне пръстта и дъхът на живота замира Само тя, разцъфтяла събира
в прелестта си дестетки очи и едничка в лехата мълчи. Само тя, закъснялата роза, се усмихва на вятъра грозен.
много ви благодаря за коментарите,знам, че вече съм публикувала няколко подобни снимки,но белите рози,покрити с малки прозрачни,нежни капчици са ми слабост.Ще се постарая да разнообразя И пак,благодаря