"Едно сме сякаш...",60/20 см

А тръгнах си от теб за сетен път…
И ето-пак във мене те откривам.
Тъй дяволски е този кръстопът-
от тебе тръгвам…и до теб достигам.
Тъй дяволски е тоз сърцевъртеж-
Едно сме сякаш…,но във друго време-
И само миг дори във мен да спреш,
душата ми безпаметно превземаш.
Написвам все последния куплет
и листите захвърлям зад гърба си…

...А ето пак те нижа,
ред след ред...,
и пак разливаш в мене вечността си...

Rozalia L