канибалd (Арихо ): 11-04-2010г. 14:24
".......това нашето тук не е душа, а разум, съзнание. Душа става, след като иде в Рая или Ада. Делението дуща - дух- тяло е характерно за езотериката,окултизма, теософията - не и за православието."
Канибал, такива каши правиш.., така се оплиташ като пиле в кълчища (при това без да си даваш сметка за това), че...... (не знам как да продължа...)!
Относно картината: "стъклета" - за това се сетих, когато разглеждах големите кръгове, така, както са нарисувани в нея.Много от четящите вероятно изобщо не знаят какво имам предвид: навремето, преди много години, децата, между които и аз, играеха със "стъклета" (тук се сещам за книгата на Херман Хесе "Игра със стъклени перли", която така и не прочетох).В други части на страната, май, са наричани с други имена. Тези стъклета бяха най-различни, а най-хубавите имаха вътре в тях обособени точни такива фигури, като нарисуваните от Мони, но пространствени. Игрите, различни по правила, се състояха основно в това да се уцели стъклето на противника....Мога само да изкажа благодарност на Мони, за възможността, която ми дава, да си спомня за тези игри. Така и трябва да се гледа на тази картина - като форми, цветове и замисъл, съзвучни с по-детско възприемане на света. Разгледана самостоятелно, без личността на авторката и нейните обосновка и коментари, стойността на картината намалява.Ключът към нея е именно впечатлението за свежестта, искреността на светоусещането на авторката, нейната душевна нагласа и порив.
По отношение на душата - валидна е дихотомията - тяло и душа, като душата има две страни на своята духовна същност - душевна и духовна. Трихотомията, при която душата и духът се разглеждат като отделни същности, е еретично схващане.
idemidoidemi (Идеми Дойдеми): 3-04-2010г. 21:45
Водили сме веднъж "диалог" - когато за първи път те коментирах. Пазя принт-скрийн от злобното ти съскане тогава - дръзни да спориш и ще го споделя с... широката аудиотиря
Нещо да имаш да казваш? Мисля, че си се убедила, че щом твърдя нещо, значи имам точните факти...
Не казвам,, че искаш да ми навредиш- просто възприех , че с това, което ми каза искаше да ми намекнеш, че не е правилно това, което пиша.. Просто се аргументирам... Споко не съм те възприела като враг! Понеже спориш, ти дадох факти- никак не е грешно да пишем за Бог!