"Лодката на любовта",40/30 см

В безплътни нежни хоризонти
се губи моето сърце.
Сред бури и вълни бездомни,
сред уморени от раняване криле.
Сред полети,прекършени от хора...
все неуспешно пренаписван псевдосвят.
Там някъде...дълбоко във простора,
сърцето ми тупти на своя бряг.
Обречено да сбира светлината
и паяжина цветна да плете...
Там,в ъгъла най-скътан на душата,
започват всички чудни светове.

Rozalia L