В безплътни нежни хоризонти
се губи моето сърце.
Сред бури и вълни бездомни,
сред уморени от раняване криле.
Сред полети,прекършени от хора...
все неуспешно пренаписван псевдосвят.
Там някъде...дълбоко във простора,
сърцето ми тупти на своя бряг.
Обречено да сбира светлината
и паяжина цветна да плете...
Там,в ъгъла най-скътан на душата,
започват всички чудни светове.
Rozalia L
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.