Море 8
© Розалия ЕЛ All rights reserved.
Feb 11, 2009, 6:59 PM
Comments
Comments
-
-
-
Да,мои са
.Благодаря за предложението.Само да мога да нарисувам достатъчно неща,защото малко ми липсва време за това.Когато успея-с удоволствие.. -
а стиховете твои ли са?
очаквам изложбата ти с нетърпение, а може и в Шумен да дойдеш...в читалище Напредък, или в библиотеката...само като наем на площта им оставяш една картина... в случай че те интересува-обади се! -
Благодаря на всички ви!!!Това море е по-различно от останалите и когато го завърших като че ли започна да не ми харесва.И даже много се чудех дали да го кача тук.Отзивите ви много ме изненадват и ме радват.Да,продава се ,Тони.Въпреки,че напоследък се замислям дали да не събера все още непродадените морета и да се опитам да понатрупам достатъчно неща за изложба.Да -морето живее в мен,Медхора.
Една вълна.-
Частица от море.
Разбила се в брега на ситни пръски
се стапя в водната безкрайност.
И после пак-
Частичка по частичка
се сбира
набира воля,
вик
и сила
и миг преди да се разбие,
и миг преди да се взриви
във своето сърце е сбрала
мощта на цялото море,
за да се хвърли с вик към този бряг,
притеглящ я с могъща сила,
да го прегърне миг преди смъртта-
единствен миг-
от вечността отпила.
И после пак…
И пак…
И пак…
Като душата ми…
Въпреки,че съм родена далеч от него,винаги ме е привличало като магнит и сега не мисля,че мога да живея далеч от него.
Ех,море!
Тъй е трудно,
прости ми,
да сложа черта
и да кажа:
"До тука съм аз-
от тука си ти."
Тъй размит е брега.
И свойта безкрайна вълна
в сърцето ми сякаш разбиваш.
Във мен,
неусетно във мен се разливаш.
И от тебе към мене прелива
непокътната
тя-
Вечността.
А от мене към тебе-
със вълните се слива
непонятната
мъничка моя
необятна
душа.
Слагам им номера,eddie,защото ги качвам тук,иначе не са номерирани,даже нямат имена.Просто-частици от МОРЕ.
Усмихнат ден желая на всички ви!!!
