Уморих се да търся очите си,
няма поглед изправен отпред,
само празно и тихо отричане
(и в очите ми всичко е лед).
Уморих се да сгрявам душата си,
тя е огън, потънал във мен,
сякаш търся с ръце самотата си,
да прекараме заедно ден.
Благодаря на Наталия /take_me_away/ за лиричната подкрепа!
Критиката се приема,грешките и аз ги забелязвам след време ,когато гледам картината.Следващата ще е по-успешна.