Ситният дъждец полива
зажаднялата земя.
Гали слънцето с усмивка,
радва ведър птичи смях,
а тревите в сън наяве
днес танцуват валс любим.
С багри свежи ни дарява
пак художник невидим.
Щедро пръска аромати
цветна – цялата Земя…
И запява пролет кратка:
„Аз съм винаги една!”