тигърът с чашата не си отиват, особено с жълтия лимон, който апетита ми изтрива и променя го в минорен тон - сега къррррррррррр-коря по-притихнало и даже някак си по котешки ... на ивици - кър ... кър ... мър ... мър ... този тон май взе да ми харесва, стига някой козината ми внимателно да сресва, дори и да яде лимон ... жълтото е тигарско и толкоз симпатично ... отива си с китайската година - туй хубаво, ама тя отмина ... ех... жалко, така ми стана хубаво, уви ... за малко