"Тъй отчаяно сладко...",50/50 см
Тъй си трудна, Любов, и прекрасна,
тъй погубващо в мене пълзиш...
И искрици запалваш неясни.
Тъй отчаяно сладко болиш...
Тъй те искам...! От теб уморена...
И студена... ми спираш дъхът.
И от мен ли, не знам, си родена...
или раждаш ме ти всеки път.