Прекрасна е !!!Погледът на мъжа -устремен в изнуреното лице на съпругата.А тя нежно хванала храната на тази бяла кърпичка...Великолепни са-толкова истински,толкова живи!Преклон!
Прекрасна картина!
Да поседнем със теб на земята.
От умора, тежат ни ръцете.
Виж, здрачи се над нас, а земята
е топла, като твойте звездици - очите.
Мили мой, твойте длани са златни,
в мен посяли искрици от обич.
Затова с тебе рамо до рамо
жънем светлост и хляб за душите.
Да поседнем, преди да си тръгнем.
Тя земята е наше богатство.
С теб любими от земята се храним
с пълнота от труда ни за нея.