\"Тишина.Тишина.Тишина.
Как измамна е тишината.
Тя ме гледа с очи на сърна.
Тя нашепва далечна соната.
Но понякога страшно крещи.
И в душата разкъсва се струна.
Еква брадва.Лавина лети.
Птица реже безумния път
и разперва криле в душата.\" Благодаря, poet-e!
