Feb 13, 2006, 9:55 PM

* * *

  Poetry
977 0 1

Тя се гордееше :

„Щастлива съм”

и с всеки жест го демонстрираше.

Тя прокламираше:

„Бъдете като мен”

С очите властно приласкаващи

Към нейната илюзия.

„Погледнете ме!”

И аз погледнах .

Захвърлила душа

и втурнала се към нечия друга

една алчна жена,

нарекла се щастлива по принуда,

неразбрала за света

и мен,

че важно е страданието!

Щастливата душа

Не е достатъчно човешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пр All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малцина са които могат да разберат, че само страданието прави хората човечни. Още по-малко успяват да приемат своето и чуждото страдание и да го превърнат в Истина.
    Ти си мъдро дете, но май тука никой не те разбира. За съжаление...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...