Feb 13, 2006, 9:55 PM

* * *

  Poetry
976 0 1

Тя се гордееше :

„Щастлива съм”

и с всеки жест го демонстрираше.

Тя прокламираше:

„Бъдете като мен”

С очите властно приласкаващи

Към нейната илюзия.

„Погледнете ме!”

И аз погледнах .

Захвърлила душа

и втурнала се към нечия друга

една алчна жена,

нарекла се щастлива по принуда,

неразбрала за света

и мен,

че важно е страданието!

Щастливата душа

Не е достатъчно човешка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пр All rights reserved.

Comments

Comments

  • Малцина са които могат да разберат, че само страданието прави хората човечни. Още по-малко успяват да приемат своето и чуждото страдание и да го превърнат в Истина.
    Ти си мъдро дете, но май тука никой не те разбира. За съжаление...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...