ЖЕНА
Не мога чуждо цвете да откъсна,
не мога,
може би не искам.
И не защото грях ще е това.
Повяхнало и тъжно –
то ще умре във моята ръка.
Аз слънце нося,
раждам светлина.
Поискаш ли да я докоснеш –
ще бъде твоя тя.
С душата си ти погледни я.
Тя чужда радост ще убие.
Ала създадена е –
да твори!
© Елена Бързева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
