ЖЕНА
Не мога чуждо цвете да откъсна,
не мога,
може би не искам.
И не защото грях ще е това.
Повяхнало и тъжно –
то ще умре във моята ръка.
Аз слънце нося,
раждам светлина.
Поискаш ли да я докоснеш –
ще бъде твоя тя.
С душата си ти погледни я.
Тя чужда радост ще убие.
Ала създадена е –
да твори!
© Елена Бързева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
