Dec 28, 2005, 9:01 PM

????

  Poetry
935 0 1

Вчера се запитах: Коя съм?

Или по-скоро: Каква съм?

А не, май беше: Защо?

Или пък: Какво?

А дали не беше: Кога?

А отговорът: Сега!

Или пък беше: Къде?

А ти каза: Разбери, де!

И пак ме обзема тъга,

защото трябва сама

да разреша спора,

а исках теб за опора.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...