Прощално...
Как от толкова копнежи избрах си точно теб?
Как го правеше не знаех, но от спокоен-в лудост превръщаше ти моя ден!
Нещо хубаво изживях с тебе и да искам, вече го няма.
Не мога да го върна даже за час, не искам да превръщам спомена в измама.
Нещо хубаво, някъде там, в отлетялото време е вече.
Не съжалявам за това, което стана между нас и за това, което никога не стана, което няма никога да бъде!
Ти дори не разбра, защо си отивам.
Може би просто каприз, просто женска игра!
Ти нищичко не разбра!
Много те исках, по малко показвах, по малко ти давах да разбереш.
А и ти по-малко си избра! ...