Небето свъси оловните си вежди
и изля върху земята воден гняв...
Сам. Пулсира тишината. Без надежди...
Някъде се чува песен на Едит Пиаф...
Чакам телефонът да звънне
и разпръсне тишината твоя глас...
Как ми липсваш! О, как искам
ти да си до мене в този час!
Жадувам да помилвам косите,
като вятъра ласкав, игрив...
Да изтрия влагата ти от очите
и да бъда безкрайно щастлив!