dangon (Ия)
37 359
Mar 16, 2006, 8:55 PM

* * * 

  Poetry
850 0 6

Увиснал сърп стоманен-

острие със форма на луна

нашепва с нечий глас омаен,

какво забравила е тя.

 

Нощта поема в свойта паст

всеки знак на бледа светлина;

нашепва всеки малък ужас, скрит зад някой храст,

какво забравила е тя.

 

Последвал миг нетраен

запалва огън в пусти небеса.

Светло е.Нашепва нечий глас потаен,

какво забравила е тя.

 

Летят години, векове, епохи...

Земя-море, море като земя;

Нашепва пак гласът незнаейки умора,

какво забравила е тя.

 

А той я чака, там,

Или изгаря, или острие разкъсва пак плътта...

И ще остане вероятно вечно сам-

Шепнейки- „забравила е тя...”

© Ия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много хубаво.
  • хей, мерси!
    радвам се че ви харесва!!
  • Много е хубаво!
    Продължавай,а дано имаш и идеи.Поздравления!
  • Харесва ми идейно, има нужда от още един прочит, но и така е за 6!
  • ам... така. това го пиша за трети път вече
    значи, това нещо започна като превод на песен: Kidneythieves- Before I'm dead, обаче в последствие остана само част от идеята на оригинала, както и думите "острие със форма на луна"(препоръчвам песничката на онези, които харесват industrial)
    и... да- надявам се че не се сърдите, че поствах в ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО, защото в ПРЕВОДИ, мисля че не пасва
  • хубаво..
Random works
: ??:??