Mar 5, 2006, 11:00 PM

* * *

  Poetry
698 0 0

               БЯХМЕ ЛИ?

Бяхме ли с тебе най-близки
или само телата крещяха:ЕЛА!?
Две души в една ли бяхме
или заблудата беше една?
Много ли искахме с тебе
или нищо не давахме,
а всъщност на какво се надявахме?
Натам си ти,а аз насам.Изобщо се питам-
дали знам,че не трябва да знам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....