Отварям пак портфейла,
пак от него гледаш ти -
твойта снимка избеляла
за пореден път в очите ми блести.
Сякаш си пред мен застанал,
отново мълчаливо ти стоиш,
сякаш си от лед изваян -
тъй студено се държиш.
Искам да ми кажеш дума, две,
искам да протегнеш пак към мен ръце,
Но зная...
няма снимки оживели,
има хора домъчнели!
И затварям пак портфейла,
и назад се връщат дните,
срещам твоя пламък, който
за пореден път в очите ми гори.
2006 г.
© Радост All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
