* * *
На Вярата ми гръб недей обръща!
Тя крехка е, макар за силна да я мислиш.
Ти лесно можеш да я сгазиш, да я стъпчеш
и отричаш, колкото си искаш...
На Вярата ми гръб недей обръща!
Аз скитница съм: долу... на Земята.
За свята Обич роня сълзи чисти.
Но само в твоят поглед (още) търся топлината...
На Вярата ми гръб недей обръща!
Тя иска с твойта вяра да се слее.
Във бурени прокарвай пътищата чисти,
сълзите ми изтривай без да мислиш...
На Вярата ми гръб недей обръща!
Че малко ми остава да се срина.
Ще рухна в твоята прегръдка чиста,
във твойта Вяра спътник, тайно, да открия.
На Вярата ми гръб недей обръща!
И с целувката си, вечна, ти дари ме.
Накарай ме да бъда чужда
на тъгата ми от дните си предишни.
На Вярата ми гръб недей обръща!
И мечтите в шепите пази ми.
От светлината, райска, открадни
и божественото във очите положи ми.
На вярата ми гръб недей обръща!
© Велина All rights reserved.
