* * *
Единствено във паметта
на няколко разхвърлени моменти
се чувствам и бездомна, и сама.
Самата - дом. Домът е
форма на жената в мене,
понякога оспорваща уюта
на няколко разхвърлени моменти.
© Николинка Станчева All rights reserved.
Единствено във паметта
на няколко разхвърлени моменти
се чувствам и бездомна, и сама.
Самата - дом. Домът е
форма на жената в мене,
понякога оспорваща уюта
на няколко разхвърлени моменти.
© Николинка Станчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...