* * *
Единствено във паметта
на няколко разхвърлени моменти
се чувствам и бездомна, и сама.
Самата - дом. Домът е
форма на жената в мене,
понякога оспорваща уюта
на няколко разхвърлени моменти.
© Николинка Станчева All rights reserved.
Единствено във паметта
на няколко разхвърлени моменти
се чувствам и бездомна, и сама.
Самата - дом. Домът е
форма на жената в мене,
понякога оспорваща уюта
на няколко разхвърлени моменти.
© Николинка Станчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...