* * *

Jun 18, 2006, 10:02 AM

Poetry

807 0 0

Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого...
На жена, която е била щастлива?
Случи ли се всичко, та все чакам,
а сякаш не съм жива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works