* * *

Jun 18, 2006, 10:02 AM

Poetry

664 0 0

Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.

Сякаш съм само сянка на някого...
На жена, която е била щастлива?
Случи ли се всичко, та все чакам,
а сякаш не съм жива!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works