* * *
Чудно нещо – уловил себе си за теб да мисля –
макар и делничен да е денят, като всеки понеделник,
съботните и неделни дни, спирам тук, за да разлистя.
Странен дневник със полета – разграфени коловози –
тук и там букет цветя и препълнени купета.
Пътник съм във този дневник по изгубени перони,
но имам гара и начална спирка. И часове като залози,
шумно подредени от железничарска свирка.
Дори сега, пленен в червеното на светофара,
заобиколен с ръмжене от нетърпеливите мотори,
по навик в тъмното, с копнеж към теб пътувам,
към светлините ти във морски спомен разпиляни.
Зелено светва светофара, премигва като морски фар,
и като разпенени вълни понасят ме на там дървесните корони.
А е само понеделник и до началото на наште дни
имам само този дневник, а за бъдещето – синьо обещание –
един билет във две посоки и на релсите едно послание :
един билет – билет за двама...
макар и делничен да е денят, като всеки понеделник,
съботните и неделни дни, спирам тук, за да разлистя.
Странен дневник със полета – разграфени коловози –
тук и там букет цветя и препълнени купета.
Пътник съм във този дневник по изгубени перони,
но имам гара и начална спирка. И часове като залози,
шумно подредени от железничарска свирка.
Дори сега, пленен в червеното на светофара,
заобиколен с ръмжене от нетърпеливите мотори,
по навик в тъмното, с копнеж към теб пътувам,
към светлините ти във морски спомен разпиляни.
Зелено светва светофара, премигва като морски фар,
и като разпенени вълни понасят ме на там дървесните корони.
А е само понеделник и до началото на наште дни
имам само този дневник, а за бъдещето – синьо обещание –
един билет във две посоки и на релсите едно послание :
един билет – билет за двама...
© Димитър Ганчев All rights reserved.
/