* * *

Пренеси ме,
отведи ме,
погълни ме!

Свят на лъжи
свят на болки и страдания,
свят на човешките ридания!

Обладани сърца - разбити на стъкълца.
Преляли очи от толкова солени сълзи!

Всичко, което ме заобикаля
само ме наранява!
В този свят на куртоазия,
не ще оживее нито една фантазия!

Защо? Защо толкова тъмнина
се е разляла в поредната душа?!

Дали ще блесне отражението на слънцето,
дали ще цъфне пак зрънцето?!
А усмивката отново дали ще заблести?
и дали пламъка в очите отново ще заискри?!

Не! Нищо няма да е както преди!
Сивотата и мъката ще карат всеки да боли!

Това може и да е песимизъм,
но може просто да е моят реализъм!!!