* * *
Леглото ми. Над него - календар.
С отдавна некъсани листи.
Дърпам ги рязко. Смачквам ги в шепа...
Те прошумоляват с въздишка.
Издъхваше последният ден
на лятото...
© Йордан Енчев All rights reserved.
Леглото ми. Над него - календар.
С отдавна некъсани листи.
Дърпам ги рязко. Смачквам ги в шепа...
Те прошумоляват с въздишка.
Издъхваше последният ден
на лятото...
© Йордан Енчев All rights reserved.

Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...