* * *
Виждал ли си как на нeбето изгрява първата звезда?
И усещал ли си колко самотна е тя?!
И колко е щастлива, когато види другите звезди...
По-силно засиява и душата и от радост блести!
Танцува тя до зори из красивото синьо небе,
но ето го слънцето - отново дойде...
Да угасне звездицата ярка време настъпи,
душата и е толкова малка, а така силно я мъчи!
Не знам дали тази звезда е обич изпитвала,
но и аз като нея в самота съм се сгушила...
Очаквам да засияя и аз от радост заляна,
но уви, небето ми пусто е и сякаш кърви...
Изведнъж дъжд заваля и явно онази звезда
отново е познала тъгата!
Тази нощ тя знае, че за последен път така ярко сияе...
© Димитрийка Германова All rights reserved.
