Dec 30, 2006, 4:43 PM

* * *

  Poetry
964 0 3
С тихи стъпки пристъпват празници светли
и хората стават по-добри и влюбени от всякога.
Но с грохот силен и натъртен
ние сме заети - да "сглобяваме" любовтта си!


Ледени късчета разхвърляни са по земята
шушулки ледени висят и по прозорците.
Но навън е зима, а в сърцата ни защо ли -
тя дошла е - дали за късче обич?!
30.12.2006g.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малина Ванкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...