geize (Христина Кътова) geize (Христина Кътова)
4
Nov 14, 2008, 8:45 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2

Паля цигара и мисля за теб,
за твоите очи дълбоки,
за всяка извивка на твоето бяло лице,
за твоето красиво и искрено сърце.

 

Но кажи ми само как да спра
да мисля за теб...
Та ти си толкова прекрасен,
така нежен и мил с мен.

 

Да не би да си дяволът в тяло човешко?
Защо, когато те погледна ми става така жежко?...

Знам, че е човешко, но не мислиш ли, че достатъчно

силно ме плени...

и навътре и надълбоко в сърцето ми навлезе ти

и да бягам даже вече не мога...

Вече те чувствам сякаш си дрога

и да спра да се дрогирам с теб вече не мога...

 

                       by Tin4etYyY

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Кътова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0