* * *
ПAK
Кристални чаши, кристален звук,
Кристална светлина струи.
ТЯ, самотата, пак е с мене тук.
Със злите си ръце пак ме обви.
Под светлината на догарящата свещ,
Пак луди сенки палаво танцуват,
Разглеждам по отделно всяка вещ,
А устните ми пак за теб бленуват.
Кога ще дойде утрото проклето,
Кога ще свърши тая нощ безумна?
Да видя, просветляващо, небето,
Да се усетя, че съм вече будна.
Да се усетя, че съм жива още.
Защо ли ми е ден, когато пак
Ще свърши и ще съм самотна нощем,
и пак ще ме забули черен мрак.
И пак ще съм сама, и пак, и пак...
© Нели All rights reserved.
