***
***
Роден съм,
изглежда,
под някоя щастлива звезда –
със часове преди да почетем
Апостола.
Тогава Бог,
Съдбата
/или пък заедно/
са драснали
неотменимото за мен.
По-важно е –
какво остава
от живота?
За няколко
от свойте тридесет и шест години
ти,
Левски,
сам
обходи
с ходила
изгарящи
пътеките
по цялата земя
на българите.
И смисъл вля във всички
с борбата
и
надеждата
за
СВОБОДА....
И затова България,
без теб осиротяла,
не те прежали.
Дали пулсира в тридесет и шест
от стиховете ми
по нещо трайно
и вечно –
тъй както в простите
ти думи,
изпълнени със философия?…
За да ме има
по твоите пътеки
със следа
поне
от стих.
П. П. Стихотворението е отпреди две години, но не е публикувано досега.
© Дачо All rights reserved.
