***
Поетите със главна буква
изгарят.
И после светят векове.
А аз димя,
опушвам,
но пламъци... май няма?
изгарят.
И после светят векове.
А аз димя,
опушвам,
но пламъци... май няма?
© Дачо All rights reserved.
Feb 21, 2007, 8:34 PM
Comments
Comments
-
Незнам...но ако това "май" го нямаше щеше май по-да ми хареса...щях да кажа,че стихът ти е равносилен на пламък..Поздрав! -
-
-
?Editor's choice
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
