Feb 28, 2007, 10:10 AM

* * *

  Poetry
1.1K 0 11

Усещаш ли как тихичко в нощта
едно момиче силно те обича.
Усещаш ли как пада от тъга
една сълза, от силни чувства крита.

Усещаш ли как с парещи ръце
докосвам устните си сухи.
Пресъхнали, но всичко от сърце,
мълвят недоловимо чисти думи.

Усещаш ли как другото в живота
отива тихо някъде далеч.
И само тези двама души,
останали да кажат само две.
Две думи... Обичам те...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Овчарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...